Родители в кв. „Лозница“ пред омбудсмана: Децата ни не знаят български език

Образованието е единственият шанс за излизане от гетото, единственият шанс за работно място, за по-високи доходи, за успех, така че инвестициите трябва да бъдат направени на първо място в образованието. Това каза омбудсманът Мая Манолова при откриването на Националната кръгла маса за реална политика и ефективно решаване проблемите на етническата интеграция, която се проведе днес в Асеновград. Форумът бе организиран по инициатива на вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов и в него участваха още заместник-министрите на образованието и науката Деница Сачева, на труда и социалната политика Росица Димитрова, кметове на общини, представители на Националното сдружение на общините, на МВР, експерти от държавни институции и НПО сектора. Манолова беше категорична, че всички проблеми трябва да се пресрещат на място в общините и на терен, за да бъдат решавани ефективно.
Времето за празнословие и нищоправенето по темата за интеграцията на ромите в България вече е изчерпано. Безспорно, на тема стратегии и стратегически документи, както обикновено, ситуацията в България изглежда блестящо, за разлика от реалното положение, тъй като практическите действия са далеч по-скромни, посочи омбудсманът.
По-късно тя посети ромската махала в Асеновград и се увери, че децата масово не знаят български език. Родителите, с които тя разговаря, признаха, че у дома говорят само на турски език и обвиниха учителите, че не ги учат в училище. Като друга причина те изтъкнаха факта, че в класовете няма българчета, с които техните синове и дъщери да си говорят и така по-лесно да усвояват езика. Самата Манолова също отбеляза този проблем на дискусията, като заяви: „Има и друг проблем, който не трябва да бъде премълчаван и който трябва да кажем, свързан с факта, че когато ромските деца в едно училище надхвърлят 20% или 30% от всички ученици, родителите на останалите деца започват да преместват децата си в друго училище. Училището става практически ромско, пада качеството на образование, предвид факта, че учителите твърдят, че не могат да се справят с големи групи ромски деца, поради проблемите с тяхната подготовка, което има своите основания“.
Омбудсманът подчерта, че подкрепя обявяването на образованието от правителството и от парламента за основен приоритет и конкретния механизъм, който беше приет в началото на месец юли за координиране на усилията на всички институции за обхващане и задържане на всички деца в училище. Но предупреди, че „този механизъм изглежда чудесно на хартия, но той трябва да подпомага както семействата, така и училищата и детските градини в малките населени места, за да получат допълнително средства в случаите, в които обучават деца в отдалечени населени места, включително и такива, чиито майчин език не е български“. В тази връзка омбудсманът предложи на представителите на министерствата да спрат плащанията на кметове, които закриват училища, защото, по думите й, „това е нонсенс в контекста на механизъма за обхващане на всички деца в училище“.
Моето разбиране като омбудсман е, че училищното образование може да бъде задължително, само когато е безплатно. Това означава, че би следвало да бъде осигурено финансиране за обхвата на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в рамките на 280 лв. годишно, което означава 18-19 млн. лв. от МОН, за да стане тази форма безплатна“, изчисли Манолова.
По думите й, инвестициите в образование означават по-малко пари за РПУ-та, затвори, за силови мерки, за социалното министерство и социални помощи.