Днес БПЦ почита Света Великомъченица Марина

Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Възпитана от баща си в идолопоклонство, тя получила светото кръщение тайно, а пръв нейн гонител станал самият й баща. Едва 16 годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Окована насред огромна каца пълна с вода, горещите й молитви към Бог счупили веригите, а мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Заради своята непокорност Марина била осъдена на смърт чрез посичане.

На днешния ден своя храмов празник отбелязват църкви и параклиси, носещи името на света Марина. Сред тях са: митрополитският храм В Пловдив , църквата „Св.Марина-Св.Васил” в Асеновград и новостроящия се храм „Св.Марина” в Асеновград, както и няколко параклиса в Асеновградския регион.

Народът ни нарича денят на св. Марина Маринден. Жените на Маринден спазвали редица забрани – те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята. Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.
На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън. Той се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. С този огън палели огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.
Според старо поверие св. Марина имала лечителски способности. Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековита , и се молели на св. Марина да бъдат изцелени.

На Маринден празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии. Честит празник !!!

СПОДЕЛИ