Днес се почита св. пророк Самуил

Преди Израилските царе, във времето, когато Божият народ се управлявал от съдии, живял един човек, на име Елкана. Той произхождал от Левиевото коляно и живеел в частта на Ефрем, в града, наричан Рамат (Рама), разположен на една планина с име Спера. По-късно този град бил наречен Арматем и Ариматея, откъдето родом бил по-късно Иосиф, който предал на погребение пречистото тяло на нашия Господ Иисус Христос. Елкана имал две жени. Името на едната било Ана, а на другата – Фенана. Фенана раждала деца, а Ана била неплодна. Елкана обаче обичал Ана повече, отколкото Фенана, заради което Фенана ненавиждала Ана и често я оскърбявала. Като понасяла притеснения от ненавистницата си, Ана скърбяла за бездетството си и често плачела от скръб. Всяка година Елкана ходел за големите празници заедно с двете си жени в Силом (така се наричала планината и градът), за да принесе жертви и молитви на Господ Бог Саваот, понеже до построяването на храма в Иерусалим там се намирал ковчегът Божий и там отивали всички Израилеви колена да се поклонят на Бог. По това време свещеник, а заедно с това и Съдия Израилев, бил един мъж, на име Илий, който имал двама сина, Офни и Финеес.

Веднъж Елкана, като дошъл с жените си в Силом и принесъл жертва на Бога, дал от принесеното в жертва една част на Фенана и специална част на всяко от децата й, а на Ана – само една част, тъй като тя нямала деца. Фенана започнала да се надсмива над нея и да я упреква. Ана била много огорчена и от упреците на Фенана, и от безплодието си. Тя плачела, не се хранела и от силна скръб, че Господ е заключил утробата й, не й е дал деца, и чрез това е станала предмет за хули от Фенана, изпаднала в изтощение. Тогава мъжът й, Елкана, й казал:

– Ана, какво ти е? Защо плачеш, защо не ядеш и с такава силна скръб изсушаваш сърцето си? Не съм ли аз за тебе по-добър от десет деца?

Но Ана нямала сили да се утеши. След като вдигнали трапезата, тя станала и отишла в Силом, в храма Господен. Свещеникът Илий седял по това време на свещеническото си място пред прага на вратите към храма Господен. Като застанала пред храма, Ана се поклонила на Господа и заплакала от скръбта на сърцето си. Тя започнала да се моли, като тайно говорела така:

– Адонаи Господи Саваот! Ако Ти милостиво погледнеш на смирението на Твоята рабиня и Си спомниш за мене, като ми дадеш дете от мъжки пол, ще го принеса в дар на Тебе, за да Ти служи през всички дни на живота си. Няма да пие вино или друга опияняваща напитка и бръснач (както било по обичай у назореите) няма да се докосне до главата му.

Докато Ана дълго се молела така пред Господа, свещеникът Илий гледал устата й. Тъй като тя говорела в сърцето си, а устата й само се движели, а глас не се чувал, Илий я помислил за пияна и й казал:

– Докога ще стоиш пияна тук? Отдалечи се от Господнето място и изтрезней.

– Не, господине – отвърнала му Ана, – аз не съм пияна, но съм жена, измъчена от голяма скръб. Не съм пила вино или някоя опияняваща напитка, но излях душата си пред Господа. Не ме предавай на дъщерите Израилеви за присмех, понеже от голяма мъка и скръб говорих досега.

Тогава Илий отвърнал на тези й думи:

– Иди си смиром. Бог Израилев да изпълни всяка твоя молба, с която Го помоли.

– Аз съм твоя рабиня – казала Ана – и намерих милост в очите ти.

След това Ана се върнала при мъжа си, яла и пила с него и лицето й вече не било така печално, както преди. На другия ден, като станали рано и се поклонили на Господа, те се върнали у дома си. И погледнал Господ на смирението на Ана, като чул молитвата й и развързал неплодието й. Ана заченала, а когато дошло време, родила син и му дала име Самуил, което ще рече: “изпросен от Бога”.