На 15 юли започват Горещниците

В продължение на три дни – 15, 16 и 17 юли, според народното поверие не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани водело до пожари и градушки.
Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли).
Според народното вярване горещниците са най-топлите дни в годината.
Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

По тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият горещник.
Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен, това предвещава студ и виелици.
През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се е гасял огънят във всички огнища в селището, на втория не се палел никакъв огън, а на третия (св. Марина) насред селото се запалвал нов (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че св. Марина е повелителка на огъня.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли.
Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.