На Велики четвъртък се боядисват яйцата и се замесват козунаците за Великден

Великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Яйцето се възприема като
символ на раждането на човека от природата. Първото яйце винаги се боядисва в червено и с него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата, обикновено на иконостаса – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, плетеница и др.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и
в цяла Европа. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 г.