Църквата отбелязва „Полагане на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна”

 

   Честването на днешното църковно събитие е свързано с времето на царуването на византийския имератор Лъв Велики (царувал от 457 г. до 474 г.) По това време в Цариград живеели двама братя в сенаторски сан – Галвий и Кандид. С разрешение на царя те предприели пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос.

   По Божие внушение те влезли в дома на една девойка – благочестива еврейка. Тази девойка пазела в тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. На братята направило впечатление, че при този дом се трупали много болни. Пък и сами почувствали, че съцата им пламтят като на Лука и Клеопа, когато на път за Емаус разговаряли с възкръсналия Христос. Те поискали да узнаят на какво се дължи това.

   Девойката им разказала, че била получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница девойка, която имала тази дреха като предсмъртно завещание от св. Богородица. Така дрехата била предавана от девойка на девойка досега. Девойката разказала, че вече нямала от рода си друга девойка, на която да предаде тайната, а била вече в напреднала възраст. Дрехата била поставена в ракла – ковчег на подходящо място в стаята. Около раклата имало запалени лампади и благоуханни аромати.

   Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл – как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обрънали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им възможност да се помолят пред него и заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.

   В Йерусалим те поръчали да им се приготви ракла – ковчеже по размери, вид и дърво като онова в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да не им забрани да се докоснат до ковчежето с дрехата й – да им позволи да го вземат и отнесат със себе си в Цариград.

   В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място поставили новия ковчег със злототъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали. В Цариград в своя дом устроили малка църквица на името на светите апостоли Петър и Марко и там поставили ковчежето. Но като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им. С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата „Св. Богородица“ във Влахерна – на брега на морето и я поставили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.

 

СПОДЕЛИ