Мюсюлманите днес празнуват Хъдърлез, ромите Едерлези

Сред мюсюлманите в България Гергьовден се почита под името Хъдърлез. Според ислямските легенди  праведникът Хазър е почитан като свръхестествен пазител от зли духове от пожари и кражби. Поради името му, което означава „зелен“ или „зеленеещ“ той се смята за олицетворение на живота, растенията и плодоносните дъждове – появата му кара земята да се затопли, а нивите и горите да разцъфтят и раззеленеят.

Българите-мюсюлмани от Родопите смятат Хадърлез за третия по значение празник след двата основни мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам. Според алианите в Североизточна България на Хъдърлез праведникът Хазър се среща с праведника Илиас. Цяла година те обикалят света – единият на изток, другият на запад – и се срещат на 6-ти май, за да си разкажат кой какво е чул и видял. С тяхната среща започва новата година.

В много отношения обредите на Хадърлез не се различават от тези при християните на Герьовден. На този празник мюсюлманите също почитат целебни извори – известно е например голямото ритуално къпане на болни и страдащи от физически недъг в извора на местността Дамбалъ (Момчилградско) в полунощ срещу Хадърлез, като се вярва, че в този момент водата става особено лековита, защото над нея прелетява Хазър. Призори на празника деца и младежи се търкалят в росната трева за здраве.

За разлика от християнската традиция, при мюсюлманите коленето на курбан за Хъдърлез не е масов обичай, макар че се среща. В някои села той е задължителен и то до такава степен, че семейства, които не отглеждат овце, си купуват агне за курбан. Българите-мюсюлмани в Родопите вярват, че закланото на Хъдърлез животно е „за здравето и берекета на стоката“, т.е. за отглежданите от семейството животни – овце, крави, кози. Казват, че жертвата се прави  „Господ да пази стадото, да върви работата напред, да наспори мляко и сирене“. От кръвта на курбана слагат точки върху челата на децата „за здраве“.

В някои села този курбан се яде вкъщи, като се канят роднини и близки и за разлика от празника Курбан-байрам, месо не се раздава извън дома. Срещан е и обичаят да се излиза „на зелено“ край селото където хората се събират за да „въртят агнета на шиш“ –  т.е. да пекат чеверме.

Ромите припознават Свети Георги като техен светец, защото на всяка икона той е изографисан с боси крака. Признателни са на светията, защото вярват, че заедно с Банго Васил, той ги е спасил от изчезване.

Празникът Едерлези трае три дни, като според традицията във всяка къща се коли агне, а от него се раздава и на съседите. На трапезата се слага баница и се пали свещ. Връзват се люлки, на които децата и момите се люлеят. Гадае се и за бъдещето.

 

Е. Граматикова