На 6 април Църквата чества успение на св. Методий Славянобългарски, архиепископ на Панония

Автор: Ирина Иванова

Свети Методий е светец на Източноправославната и Католическата църква, личност с изключително значение за цялостния исторически път на Европа. Най-важният извор за неговото интелектуално присъствие в духовната съкровищница на историята е неговото „Пространно Житие“, написано в края на ІХ в. от св. Климент Охридски.

В превод от славянски името Методий означава “повелител на мира”. Той бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ. В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.

Един ден Методий почувствал Божието призвание. Оттеглил се от ръководния си пост и заживял в манастир в планината Олимп. . След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаването на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.

Св. Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. Бил погребан във Велеград и – според житието му – „лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица“. Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
Неговата памет се чества и на 11 май, заедно със Св. Кирил.

На 6 април имен ден празнуват всички мъже, носещи славянското име Страхил, което означава пазител и повелител на мира. То е производно на Страшил и означава още „страхопочитание, уважение към себе си“.

Вярва се, че хората, които се наричат така, са силни и храбри.