Мониторинг на популациите на кафявата мечка в района на с. Мостово проведе РИОСВ Пловдив

Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив е участвала в ежегодния есенен мониторинг на най-едрия хищник в България – кафявата мечка (Ursus arctos), между 8 и 11 октомври. Наблюдението се е провело съвместно с представители на горските и ловни стопанства в района на Родопите. Екипът е обходил предварително планирани маршрути в района на с. Мостово (общ. Асеновград), с. Лилково (общ. Родопи) и Държавно ловно стопанство „Чепино“, община Велинград.

Обичайната предпазливост на мечката да избягва човешкото присъствие се прояви и по време на мониторинга, съобщават от екоинспекцията. Не бяха наблюдавани пряко представители на вида, но бяха открити следи от жизнената им дейност – отпечатъци от лапи и екскременти, които бяха документирани, казват от там.

Наблюденията се извършват по три дни през октомври всяка година, няколко дни преди пълнолуние. Те се осъществяват при прилагане на „Методиката за мониторинг на кафява мечка към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие“.

Ежегодно в преброяването участват експерти от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Изпълнителна агенция по горите, Министерството на околната среда и водите и някои от регионалните инспекции по околна среда и водите на територията на страната. Откритите дири, екскременти, маркировки по дърветата – следи от нокти и зъби, са база за определяне на приблизителната възраст на мечката, с какво се е хранила, кога е преминала през мястото.

При мониторинга на кафява мечка най-важно е да се установи тенденцията в числеността на популацията, както и регистрирането на териториите, които се обитават от нея. Данните се въвеждат в стандартизирани полеви формуляри, включващи GPS-координати на наблюдението и запис на обследвания маршрут, които впоследствие се изпращат в ИАОС.

Кафявата мечка е индикатор за първична дива природа. Видът е приоритетен за Европейския съюз, включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и в директиви и конвенции (Директива 92/43, CITES, Бернска конвенция). Състоянието на популацията в България на този етап се счита за стабилно.

 

СПОДЕЛИ