Честването на Кръстовден е съпроводено с множество народни поверия. Ето някои от тях

В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, “говеее се за кръста” и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н. На трапезата има грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората дори вярвали, че празникът, който по стар стил се отбелязвал на 27 септември, поставя началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.

СПОДЕЛИ